В Художествената галерия „Проф. Васил Захариев“ в Самоков се състоя среща с двама талантливи писатели, които представиха своето творчество и разказаха за своите изследвания и идеи. Венцислав Божинов, автор на книги като „Потъване“ и „Рогата на пеперудата“, както и на учебници по литература, сподели за своята творческа и професионална кариера. Той разказа, че неговите произведения са плод на дълбоки размисли и наблюдения върху човешката природа и обществото.

На същата среща бе представен и Ибрахим Карахасан-Чънар, доктор по история, който е автор на книги като „Харемът“, „Кратка история на Турция“ и „Еничарите“. Родом от град Никопол, той се преселва в София през 1969 година със семейството си и завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „География и история“. В професионалната си кариера работи като преподавател и журналист на свободна практика.

Венцислав Божинов отбеляза, че Ибрахим Карахасан-Чънар обръща специално внимание на успешните българи в османската империя и пише за фигури като Мустафа Кемал Ататюрк, както и за прехода от Османската империя към съвременна Турция. Той подчерта, че книгата на историка „Кратка история на Турция“ служи като мост между българите и личностите, които остават в сянка в българската история, но са успели да се реализират в империята.

Ибрахим Карахасан-Чънар разказа и за своите виждания относно периода на Османската империя, като подчерта, че той е изключително важен за разбирането на българската история. Той представи своята книга „Харемът“ като институция, която не трябва да се разглежда само като място за сексуални удоволствия, а като сложна социална структура с образовани жени и различни роли. Според него, много хора доброволно предават дъщерите си в харема, като често любимите султански жени са били християнки.

Темата за еничарството също бе засегната от историка, който обясни, че османците не взимали християнско момче от всяко семейство, а само ако то е било повече в семейството. Това показва по-сложната картина на османската политика и социална структура. За книгата си „Харемът“ той подчерта, че разглежда институцията като място с високо образовани жени, а не само като място за удоволствия.

Венцислав Божинов също сподели за своите произведения „Потъване“ и „Рогата на пеперудите“. Той описа сюжета на „Пътуване“ като разказ за писател, който е странник и чийто поглед към хората е почти мизантропичен. Този герой търси уединение на гръцки курорт, за да напише своя роман, като по този начин изразява своите вътрешни борби и търсения.